Душата боса върви по дъгата .
Заплита я слънцето-паяк.
Отдолу я мами земята -
трепереща в сянка на заек.
Ранена от лъчи дъгата изчезна.
Земята заплака - сребриста роса.
Следи потърсих в небесната бездна.
… Дъгата видях я в твоята коса.
© Мимо Николов Всички права запазени