На моята Мишел
Пъстрена палитрено душата ти.
Багрена със пролетни бои.
Люляково-сливен ароматът ти
лее се във похотни мечти.
Шарено с кокосово сърцето ти.
Жарещото с розова любов.
Карам се насън да съм където си.
След дъжда светът е вече нов.
След дъжда във облачно разсейване
слънцето покаяно изгря.
Сплетохме ръце и се обрекохме ...