Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните
и рано е за ябълките есенни,
а някак странно, чак до вик оголена,
измамата, че нямам вест от себе си,
стърчи като плашило над стърнището
и смее ми се, с дрезгав грак на гарвани.
Какво се крие в сянката на Нищото!?
Къде мълчи на лятото ми вярата!? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация