Къкрят билките във чайника, 

навяват спомени, мечти.

Вятърът отвън, омайника,

забавя стъпки и слухти.

Промушва се, но пред стъклата, 

прилажда рошави коси. 

Постила ложе във тревата,

след малко тихо ще поспи.

От песента е тук привлечен, 

дойде и седна замечтан. 

Нали е вятър разсъблечен, 

намери свят на топло сбран.

Чух чайникът как сладко пее! 

Разпръсква вредом топлина.

Ей в този миг ми се живее - 

мъничък миг, но Светлина! 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀