Прозорец! А, през него лунна светлина…
И две очи, неспиращи да светят - изпълнени с надежда…
Очакване за чудо? Не! Едва ли съществуват чудеса…
Макар и тихо, мъката на едри капки се процежда…
Навън вали!
И когато е дъждовно – сълзите ти няма да се видят!
Уж казват, че не ритали умряло куче - нивга,
Но по-добре мълчи, че повече ще те обидят…
Когато наранен си и утеха търсиш във дъжда,
Природата споделя сякаш болката в гърдите…
Уж срещу теб стоят усмивки нарисувани със грим,
А всъщност – хората са толкова сърдити. ...