Как искам дъжд да завали,
в мен спомените да измие,
душата нещо силно я боли.
Какво ли ми толкоз да се крие?
И крача с плахи стъпки аз -
как чакам дъжд да завали;
заставаш ти пред мен тогаз.
Разминаха се вятърничавите ми мечти.
- Здравей, любими!
Подай ръката си и ме прегърни.
Дъжд искаш ли да завали
и нашите стари спомени да заличи?
Докосвам с устни твоето лице
и нежно милвам твоята коса,
долавям ритъма на твоето сърце
и мисля, че съм най-щастливата жена.
Сега и дъжд да завали,
ние с теб отново пак сме двама;
в душата миналото не боли,
излекувана е, чувствам, мойта рана.
© Лина Иванова Всички права запазени