Ти спомняш ли си онзи дъжд
и онази стряха с капчука,
под която с тебе не веднъж
чухме гълъби да гукат?
И ето, пак под тази стряха
един капчук отново ни събра.
И сняг, и дъжд колко ли валяха,
но този дъжд бе дъжд-съдба.
Капчица лицето ти погали,
понечих да я изтрия с ръка.
Лицето ти е лунно бяло,
а капчицата - мъничка сълза. ...