Рано сутрин е, а навън вали.
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам
неговата история и просто да си помълча.
Да ми разкаже, през колко места се е отбил
и плановете на колко хора е провалил.
Да ми прошепне тихо за двамата влюбени,
сгушени в нощта,
чийтo свидетел е бил само той-дъждът.
Да ми разкаже приказната история на цветята ...