Капка след капка разкривам душата
в пламенен дъжд, ронещ порой от кървави сълзи.
Издава звука на тайните ми, яростно изгорени от самотата.
Капка след капка, превръщаш се в плячка
и силата ти спира с трясък до ледени стени.
Отразява кърваво лице – бледо копие на порцеланова играчка.
Защо държиш да отбележиш
надмощие над слабия?
Моята песен търси отговор през пъклена земя,
но теб така и не видя...
Защо държиш да постелеш
пътя си с опустошения? ...