26.01.2008 г., 21:20 ч.

Дъжд 

  Поезия
578 0 6
Как синьо е небето в този час
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж,
тъй черно, пренаситено от дъжд
и птичи хор в небето не се чува -
а само вятърът в дърветата бушува.
И заваля пороят от небето,
а черно стана вече и морето,
по улици водата пак река е,
а земята пак на дъжд ухае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Предложения
: ??:??