Дъждът е палаво смирен,
излял се цял и уморен,
закапа бавно над града;
окъпал всичко, всяка суета
покрил със кал. Заспал,
денят отпусна се смутено,
във ложе влажно и студено,
люлян от тихата мечта
за ясна утринна зора.
© Виктор Горов Всички права запазени