Дъжд днес устремно вали.
Надеждите ни той небрежно подкоси...
***
Живота спря на прага -
да го прекрачи не посмя;
гримаса тъжна по лицето
на детето се разля.

Потърси то играчка -
занимавка за ума.
Не намери. И заплака.
Неусетно остаря.

И веднага то се сети
за отминали лета,
през които тъй щастливо
със играчки си игра...

Изведнъж се случи чудо,
лъч игрив от светлина,
сънливите очички
на детето той огря.

Пробуди се; разбра тогаз детето
своя сън чудлив;
поука мигновено си извади
от живота пиперлив.
***
Да ценим туй, що е наше...
Да си спестим тъгата после, да не плачем...