Master_and_Servant (Натали)
15 133
28.01.2007 г., 20:06 ч.

Дъжда... 

  Поезия
1109 0 5

Дъждът отмива, покрива топлината,
улиците отразяват облаци, лица,
аз искам да узная чудесата,
поне за ден да се превърна в дъжда.

Да стеля мократа потайност,
мъгли да обладават моя дом
и в нежно чезнеща безкрайност,
да рисувам пеещия стон.

Да сипя в порой безброй надежди,
да намокрям тихо хиляди очи,
навред лъжи, облечени в одежди,
в съня на страх, измамени мечти.

После нежно да обгърна светлината,
да пречупя всеки пирует,
да затворя там, границата на съдбата,
да затопля всяко късче лед.

Да премина с вятъра в косите,
плахо да постеля пепелта,
отмятайки подредбата на дните,
цвета да върна в радостта.

Накрая и в душата капката да стига,
да милва нежно, трепети да буди
и болката в сърцата да отмива,
да отчита и последните секунди.

Колко хубаво ще го опиша,
как ще върна позабравени неща,
света за мен е звездна ниша,
за миг щом превърна се в дъжда.



© Натали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уау ! Невероятно е ! Личи си,че умееш да пишеш много нежно.Семпло е. Харесва ми,затова го одобрявам
  • Браво, Натали!!!
  • Много ми хареса стихът.Аз сам по малка,на 10 години сам.И аз имам написани стихове,но този наистина ме трогна.
  • Поетичен финес.
  • Пожелах си да съм дъжд, Натали! Пишеш прекрасно и нежно! Много чистота има в теб. Поздравления!
Предложения
: ??:??