rozeto_bg (Роси Стефанова)
37 52
26.09.2007 г., 15:33 ч.

ДЪЖДОВЕ 2 

  Поезия
883 0 1
Моля, прочтете първо ДЪЖДОВЕ, за да усетите смисъла

 

Дъждове 2


За да останем чисти и далеч от тук,

ще си говорим, ще се слушаме,

ще се усмихваме, когато ни се плаче...

Докато меланхолията не ни "фрасне" по челото.

Ще се събудим в бяла стая с бели легла,

с чисти чаршафи с мириса на белина.

От удара развиваме защитна реакция,

изхвърляме лошите спомени... за да не се погубим.

И така, докато не се превърнем в крайни ОПТИМИСТИ,

от онези досадните,

които все повтарят, че всичко е розово

и усмихнато.

Тези, дето се вдъхновяват от размазан охлюв в гьола

и виждат в тая преждевременна ужасна смърт

съвършенството на кратката вечност.

Преминали през тази весела метаморфоза,

ще сме като трън в очите на песимистите,

а те ще ни гледат с дълбоките си кладенци-сълзи

и ще си мислят "Невежеството е блаженство!"...

докато нещо не ги фрасне по челото.


Ще нарисувам пак усмивка :) на вратата,

тя пак ще дойде със памук и с ацетон в ръката,

за да превърне щастието ми в ПЕТНО.

Ще я издебна да я "фрасна".

Ако ли не, ще я изгоня вън в дъжда!!!

© Роси Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението ти е прекрасно, по принцип сега нямам много време да чета стиховете и разказите в сайта - студент съм и тук нямам компютър - но ето, че успях да го прочета; зад привидния оптимизъм, лъха страхотна тъга, това чувство е красиво и сладко до болка, аз съм си меланхолик и ги чувствам тия работи.
    ...Надеждата...
    ...Вярата...
    ...Да се усмихнеш на премазания охлюв, да се усмихнеш на студения есенен дъжд, гледайки го през прозореца, докато го проклиняш, защото само след половин час трябва да имаш среща (на която е писано да отидеш нашмъркан заради изпита на следващия ден и момичето да се отврати и всичко да се скапе...
    ...Крайния оптимизъм и белите стаи с белите чаршафи и мирис на стерилна белота ( мога да ти кажа, че там мирише на креатин от Христо който спи на съседното легло, мирише на спирт от спринцовките, мирише на манджа от хуннята с малкия телевизор поставен в кутия с плексигласов похлупак - мярка за безопастност, мирише на скука когато те върнат пак на първи режим - ах, тая казарма до какво не довежда хората, че да се махнат от нея, от начина по който те изтощава и ти парализира мислите и не можеш да мислиш защото трябва да си студена машина без чувства в пек и студ)...
    ...Трябва да сме оптимисти, защото иначе сме загубени. Защото иначе не можем да се оттласнем от хладната прегръдка на самотата и болката...
Предложения
: ??:??