Вън вали,
а сърцето ми за теб мълви.
Плаче то,
самотно в тъмнината,
а дъжда измива
следите от тъгата.
Викове разкъсват
душата ми малка
и дъжда наранява
с всяка своя капка.
*
Трудно е
да се владея,
скоро - знам -
ще полудея!
И дори раните
да заздравеят,
дълбоки белези
ще зеят.
А тях дъжда
не ще измие,
спомен вечен
в тях се крие!
31.07.2006
© Марина Пл Всички права запазени