Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко
и всяка капка носи благодат,
и търси, и намира в мен човека,
и чувствата се къпят и растат
зелени, по-зелени и по-чисти,
усетили небесната любов,
дошла сред болката да ме разлисти,
дочула тихия молитвен зов.