Отново тихо вали.
Дъжда във очите си трудно прикривам.
Отново силно боли.
На дивана притихнала, до болка съм мълчалива.
Отново синхронна съм с времето вън.
Дъжд отново безпощадно дави очите ми.
Отново потъвам в облачен сън.
Есенна буря отново отнася мечтите ми.
Отново дъждовна съм.
Отново валя...
© Искра Илиева Всички права запазени