Дъждовна утеха

19.12.2010 г., 10:29 ч.

Поезия » Любовна

837 0 4

И пак, и пак ще бъда до теб,
макар да бягам,
макар да нямам нозе,
макар да страдам,
макар да нямам сърце,
макар че чаках те,
а ти не дойде!
Тогава приклекнах
по-близо до земята да съм.
Тревата притихна,
цветята клюмнаха,
слънцето се скри, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бели Петна
Дори морето да обърне гръб

Накуп аз призори не бях събрал все още звездните карфици, когато хвърли своя свилен шал луната в мои...
Видения

Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
Мълчалив монолог

Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...

Още произведения »