Дъхът ми топъл среща студеното стъкло...
Вали... Небето посивяло плаче...
А капките, досущ като моите сълзи,
не ще бъдат избърсани от някой...
Всеки облак носи твоя нежен аромат,
свещите незапалени гаснат...
Така и ти любовта ми набързо угаси,
но устните ми твойто име шепнат...
Прегърни ме! Спаси ме ти от мрака!
Прогони облаците, запали свеща!
Избърши сълзите ми и не ме оставяй..
Но ето я... Поредната лъжа...