geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
22.12.2022 г., 17:47 ч.

Дъждовни очи 

  Поезия » Любовна
492 2 5
Дъждовни очи

/Свидна/

 

Налей ми кръчмарю, налей ми да пия,

недей да ме питаш, просто налей,

отвътре изгарям-каква орисия,

сърцето ми още за нея копней.

 

Тя беше видение бяло, ефирно,

а аз се завръщах чак призори,

безмълвно ме чакаше- птиче ранено,

палтото ми вземаше без дума дори.

 

- Дали и се карах? - неее и защо ли?

Тя ме поглеждаше с дъждовни очи,

виждах тъгата, виждах и болката…

-Кръчмарю налей ми, че взе да горчи!

 

-После какво ли?-тя си замина.

Казвам ти братко,че май подлудях, 

а пък душата ми просто е рана,

знаеш ли, повече не я видях.

 

Понякога нощем все ми се струва,

че по лицето ми капят сълзи,

чувствам дъха й, навярно сънувам,

как тъжно ме гледа с дъждовни очи…

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??