И дъждът, като нас, за прегръдки копнее,
докосва земята, тихо ръми.
Дали ще обича, щом слънце изгрее,
или ще е влюбен докато вали?
Толкова силно обикнал земята,
че вкопчен в нея, превръща се в кал.
И цялата обич, в локва излята,
от прозорец човекът я гледа с жал.
Силните чувства, в облаци скрити,
събирани дълго въздишки любовни.
Капки безброй са жадно изпити,
земята щастлива в прегръдки дъждовни.
Явор Перфанов
21.05.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени