пак за теб
Рисувам със измръзналите пръсти
аз по стъклата пепеляво-сиви и
дали заради облаците тежки, гъсти
изплашиха се цветовете ми красиви.
Очаквайки в небето лъч надежда,
със дъх създавам своите платна безцветни.
Треперя. Студът проникващ в мен, нарежда
алея спомени безгрижно-летни.
Във стаята не съм сама. Усещам.
И знам, че ти до мен си спотаен.
Мълчанието ти разкъсва ме зловещо - ...