Ама как пък не се наваля!
Кой обиди горкото небе, че
свойте сълзи то цял ден не спря.
Колко скръб от очите изтече!
Притъмняло, само, през глава
се зави с мрачни облаци тежки.
Дъжд пречистващ ли беше това,
или бич бе - за нашите грешки?
*************************
Боже, толкова ли ни намрази?
Лудите защо се размножиха?
Ако някога с потоп си ни наказал,
днес ела и вересиите вземи си.
© Мая Попова Всички права запазени