странница (Сеси)
200 7162
15.10.2015 г., 21:50 ч.

Дъждовно 

  Поезия
953 0 16

Сега съм някак твърде различна,

далечно-дъждовна във сивия ден,

и странно на времето някак приличам,

прихлупило чело зад облак ранен.

 

И крехка в очакване твое притихвам,

под звука на капките есенен дъжд,

очите ми следват отново пороя,

следите след тебе изтрил изведнъж.

 

Днес някак съм тъжна и малко себична,

обгърната плътно във мокрия плен,

останах в прозореца пак да се взирам,

да чакам, да искам до новия ден.

 

© Сеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Миночса, Христо, Росица!
  • Поздравления за творбата!
  • Поздрав, Сеси!
  • Хареса ми,Сеси!Направо си е тъжна песен,написана по прекрасен начин!
  • Благодаря ви! Много ме зарадваха вашите чудесни коментари, Мария, Рада, Ивон, Дочка! Дочка, днес слънцето пак разтвори своите длани!
  • Днес е днес.И след малко ще свърши.
    Ще строши на тъгата кристалната чаша.
    Утре пак ще е днес, но усмихнат и слънчев.
    И готов да прости есента върху прага ни...
  • Красива тъга!
  • Много елегантно описана тъга! Браво, Сеси!
  • Продължавай да дъждиш, поетично момиче! Радост си ми!
  • Благодаря, че споделихте и оценихте, Таня, Мартина, Ева, Белла!
  • Прекрасен стих!
  • Толкова близка до мен поезия. Благодаря ти!
  • Благодаря за тези невероятни коментари, Мисана, Евелина, Лена, Солвейг! Трогнахте ме! Евелина, стихът на Петя Дубарова е прекрасен! Солвейг, чух и гледах с удоволствие музикалния клип!
  • Изящно!
  • Прекрасна глъбинност с есенно звучене...!!!
    Есенна вечер
    Петя ДУБАРОВА
    Сред настръхнали дървета
    с крачка бавна и предвзета
    се разхожда сънен вятър
    със корона от листа,
    а изкаляните стъпки,
    потъмнели като кръпки,
    се разбягват из асфалта
    и облизват есента.

    А прозорците сънливи
    светлините си игриви
    от гърдите си издухват,
    като рибешки очи
    се вторачват в тъмнината
    и излъчват към земята
    от пердетата неспрени
    електрически лъчи.

    И макар че тази Есен
    охлади добрата песен
    на дървета и прозорци,
    на вериги от листа,
    тя придаде на града ни
    красота като в съня ми,
    но живота му от лято
    осоли като сълза.
  • Тъга поднесена с финес и изящество, в унисон с есента.

    "и странно на времето някак приличам,
    прихлупило чело зад облак ранен...
    Сега съм някак твърде различна,
    далечно-дъждовна във сивия ден...
    останах в прозореца пак да се взирам,
    да чакам, да искам до новия ден...
    Днес някак съм тъжна и малко себична,
    обгърната плътно във мокрия плен..."

    ОКО на текста, което гледа с надежда през булото на тъгата.

    Поздравление, Сеси! Великолепно стихотворение.
Предложения
: ??:??