(Между Великден и Гергьовден)
Навън отново се спусна завеса
от облаци, мъгла и мрак,
И някак тягостно е на сърцето,
какво ли ни очаква пак?
Земята в месец май е зажадняла,
съсухрена, обезводнена-изпраща и небето знак.
Макар навсякъде да е запролетено,
тя чака дълго, дълго своя дъждопад.
А птиците настръхнали се молят,
гнездата да опазят, те не спят!
Очакват своя термин за ново поколение,
и облаците тъмни,заплаха са за тях.
Часът настъпи-плисна се дъждът,
следпразнично, велико-буреносно!
Студено,мрачно е за месец май навън
и хората се свиха пак на сухо и на топло.
В очакване на празника Гергьовден,
се сещам за народното поверие.
Че всяка капка дъжд е златна,
то вдъхва и насажда в мен доверие.
За утрешния ден, че ще е по-добър от днес,
животът посивял отново ще се възроди!
След всеки дъжд светкавичен и буреносен
по-ясно, топло ще изгрява слънцето-нали?...
5-ти май-2016год.
© Виолета Минчева Всички права запазени