Дъждовно ми е -
на душата,
на очите…
Гръмотевично е -
във ума ми,
във сърцето ми…
Есенни бури се вихрят в косите ми.
И по зимни виелици ходят нозете ми…
Урагани се крият в усмивката ми,
а гръмотевици кънтят в светлината на тъмнината ми...
Откривам се -
в най-зеленото на пъстрото в очите ти,
докато светкавици озаряват тъмнината
в светлината ми…
Ще влезеш ли смело в мечтите ми?
Или плашливо ще избягаш от дните ми?
И ще се преродиш ли в дъгите ми?
Или ще завалиш от очите ми?
Дъждовна съм,
със грешки пълна,
но ще ме обичаш ли?
Да си простим,
да сме дъждовни.
И да се обичаме!!