На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи,
меланхолия, чуства и мисли.
В'всяка локва се давят звезди...
Не е честно! На нощта ще и липсват.
Този дъжд и в душата вали,
акварел - цветовете размива.
И не спира да пее...Дали
осъзна, колко радост изтрива?