Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно,
а слънцето се крие в някой джоб,
кога ще спре, си е небесна тайна,
животът е свободен, не е роб.
Животът ми на щастие прилича
във водния и непринуден ден.
В часа по радост писа ми отличен
дъждът, възторгът ми е откровен.