Дъждът в листата приказки разказва
от тайната зелена горска книга.
Приема ги в уханната си пазва
липата. Заговорнически смига
и праща аромата си упóен –
да ги разпръсне щедро над земята.
Дъждовни капки пеят за герои
от стари времена, за мъдрост свята.
Припомнят чудодейните вълшебства
на слънцето, на билките, тревите,
на цвéтенцето изгревното детство
и изворите бистри на предците.
И сякаш се събужда от хипноза
забравената сила на сърцето,
да претворява делничната проза
в простор за волен полет към небето.
Възкръсва животворната искрица,
от пулса земен мощно се преражда
изгубената воля да сме птици,
за светлина извечната ни жажда.
© Вики Всички права запазени