Дъждовност

11.10.2009 г., 17:11 ч.

Поезия » Любовна

577 0 1

ДЪЖДОВНОСТ

Вали в душата ми,

прогизналите спомени мълчат.

Сърцето ми трепетно - подслон необятен,

а аз съм далечна и скитаща.

Плачат моите спомени,

чертаят пред мен вечността,

като старите кораби попили вълните,

прегърнали морската шир.

Всяка капка дъжд ме целува,

рисувам нови светове

и с тихата прозрачност на скръбта

оставям се душата ми да се изплаче.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aborigen (Борко Бърборко)

2009-10-13T15:52:30+03:00

След изплакване винаги е по-леко...