MariaMustakerska (Maria Mustakerska)
715 636
14.08.2021 г., 11:28 ч.

Дъждът 

  Поезия » Любовна
132 1 3

 

 

 

             Дъждът

 

Дъждът ни завари на улица шумна,

той мокреше наште лица

и ти се усмихна, и в мене погледна,

но мойте сълзи не видя.

 

Отминах край тебе самотна и тъжна,

дъждът продължи да вали,

във себе си носех тъгата огромна

и цял океан от мечти.

 

Животът ни прати в различни посоки,

и времето бавно уби

мечтите, душите, лъчите небесни,

очите с красиви сълзи.

 

Дъждът не признаваше силните чувства,

не беше за обич готов,

но днес между капките още я търся

оная далечна любов.

               Мария Мустакерска

 

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) и Jackie151 (Антоанета Иванова), много благодаря!
  • Аз вече знам - дъждът ще ни настигне
    на билото на истинската жажда,
    и всяка капка сякаш е верига,
    в която океани сълзи ще се раждат.
  • Несподелените чувства са живи рани.
    Докато, понякога любовта носи маската на лицемерието.
    И оттам идва въпросът:обича този, който страда!
    Поздравления за творбата, Мария!
Предложения
: ??:??