Дъждът напевно срича...

1.03.2011 г., 21:21 ч.

Поезия » Любовна

915 0 4

Дъждът напевно срича...
името ми посред нощ,
събужда ме с една целувка
по стъклото, после я повтаря -
безброй от мънички целувки...
и му се сърдя, че ме буди,
но пък е уютно
да знам,
че щом прозорчето отворя,
ще бъда нацелувана по миглите,
по устните, по бузите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждът напевно срича...

Искате да прочетете повече?

Предложения