Прегърбена девойка и младеж,
обгърнал раменете тънки здраво!
С глави, допрени в трепетен копнеж,
под капките дъждовни не побягват!

Под потничето тънко - мокра младост,
косите гъсти, сплетени в немирност,
паветата опиват се от радост,
синеят под нехайните им стъпки!

Перчем нахален смее се заразно,
изгълтва, гони капките студени!
Ветрец невидим влюбено полазва
по голите, изтръпнали колене!

Крачолите навити, са пияни,
целуват се с окаляните локви,
а риза бяла, палаво развяна,
разпръсква премалялост топла!

И този миг навярно ще е кратък,
годините ще погнат тази обич,
но вятърът и лятото остават,
дъждът остава, миговете помни!