Дълбини
Така си нежен, а те виждах друг:
далечен, толкова далечен.
Оттам те стигах и пристигах тук,
присвита на кълбенце късно вечер.
Така ми липсваш с двете си ръце,
и вярвам пак, че винаги ще ме прегръщат.
Луната пак ще става на перце,
но утре няма... няма да съм същата.
Така свирука сънено денят,
и чакам ти да ме напишеш.
Поток целувки, блясък без лице ...