Дълбока оран
Земята жертвено отдаде своите чеда –
стопаните я изораха без пощада.
Гърлата ни са гладни за олтарен хляб,
заварени сме, ала тя прощава.
Гърдите ù сега са сиви опустели
без багрите на хлебните нивя,
прелитат само яребици оцелели
и търсят своята троха да осветят.
Лудува вятърът и ръкомаха,
вихрушките му змейове въртят.
Мирише есента на древна кражба ...