Студ, лют студ е сковал града,
хората стоят си вкъщи.
Светлини небесни гледам в нощта,
луната сърдито се мръщи.
Няма те днес...
Искам да те прегърна.
Телефонът донесе ми вест
и нощта в по-дълга превърна.
Студ, лют студ е сковал града,
а утре е толкоз далече
и ме боли, че се разделихме така -
безмълвно, набързо, човече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация