Дълго, дълго сбогуване -
разпилях се - пепел от урна.
От малка китайска капчица
къщата се катурна.
Като мишена от ламарина
затупа бързо сърцето.
Очите ти сино-зелени
помръкнаха без небето.
Малки крачки и ето -
ако за миг се заслушам,
отвъд Ниагара, чак в сушата,
душите ни ще се сгушат.
© Христина Комаревска Всички права запазени