Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени.
(Чувстваш се трижди по-рано родена.)
Времето цепи секунди на мълнии.
Само да стигна по-бързо до дъното.
Дъното стигма е. Буква безгласна.
Дъно достигна ли ще се оттласна,
все по-високо и все по-нагоре.
Път, но с посока - победен и спорен!