България крадат я всеки ден усмихнати красиво политици.
Държавата е старец разорен. Животът му е шепичка жълтици.
Парите са царете на деня, които подчиняват и раняват.
Мечтите са захвърлени в калта, в която състарени побеляват.
Продават се телата през нощта. Момичета красиви се продават.
Защо да пея аз за любовта, когато те на друго се надяват?
Поетът е илюзия добра, която са̀мо в рими ще остане.
Човекът с изнемогваща душа лекува се от хилядите ра̀ни.
Не може всяка сметка да плати. Налага се отново да избира:
лекарството, което го крепи, и наем за мухлясала квартира.
Дечицата изчезнаха оттук и някъде далече са щастливи.
Държавата е мощен махмурлук и улиците винаги са сиви. ...