Ако откъснеш цвете, ще поникне ново,
но скъсаш ли сърцето ми, остава рана
и всеки дъх ще я залива със отрова,
докато капка кръв във нея не остане.
Да отсечеш дърво, фиданка ще поникне,
но скъсаш ли душата ми, оставам празна
и всеки дъх ще се превърне в скитане
през мрак без пътища в пустиня жадна.
Да пресушиш река, щом падне дъжд, ще потече,
ала пресъхнеш ли сълзите ми, оставам пустош
и всеки дъх ще се превърне в острие,
което ще ме реже до полуда...
... Аз още съм дърво със цветове,
сърцето и душата в мене пърхат,
но тръгнеш ли, животът ми ще спре,
в дърво без корен в миг ще се превърна...
© Биляна Битолска Всички права запазени
Маламир, признанието ти стопли мрачния ми ден. Благодаря
Радвам се да те видя, Жанет
Краси, анализът ти ми дойде малко сложничък Аз съм обикновена жена, която намира отдушник на чувствата си в писането с надеждата, че се получава нещо хубаво. Не се замислям, когато пиша просто се оставям на течението
Хубаво ми е, че сте намерили нещо за себе си на моята страничка
Поздрави на всички!