Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18.10.2014 г., 13:30 ч.

Дървото „Довчера“ 

  Поезия
1010 0 11

Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна

през всичките, охрави, свои листа.

Покани ме, сякаш, под него да седна -

на мократа пейка, с железни крака.

 

То имаше толкова да ми говори -

за лятото, птиците, синия здрач...

Разказваше своята семпла история,

разказваше кротко и някак през плач.

 

И, може би, искаше да ме прегърне -

(единствен слушател в дъждовния ден),

но можеше само с листа да прехвърча,

и да ги натрупва с въздишки по мен.

 

Дървото не искаше пак да заспива -

живяло-умряло, сезон след сезон.

То питаше, как да се смята за живо,

когато е в този жълтакав балтон?

 

А утре ще стане и още по-лошо! -

изпразнени клони и шепа небе.

"Аз после, напролет дори и не помня,

какво съм, дали съм, или пък къде?"

 

Мълчах и го слушах - покапвахме двама -

то с мокри листа, а аз със сълзи.

Какво да му кажа? На моето рамо,

дървото „Довчера“ изплака очи.


Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??