За дървото на живота

днес искам да пиша.

От години все отлагам

тази сложна ниша.

---

    В турско, моята пра-пра баба

гледала децата.

Пра-пра дядо, свалял трупи

тежки от гората.

    После свободата мила,

с руските ни братя...

Всички са били щастливи

България- свята !

    Баба някога живяла...

цар я управлявал.

Дядо с кравичката слаба

лептата си  давал.

    Трудно пак живял народа

уж, били фашисти.

Пак със руските ни братя

станахме и комунисти.

    Майка,татко с много сили

от малката заплата

апартамент си купИли

за труда....отплата.

    Живеехме някак,

без да ни  пука.

Имахме си нова ,,Лада"

нямаше банани тука.

    Та...годините минават

с туй наше бреме.

Пак настъпи и промяна

дойде ново време.

    Със надежда във сърцата

радвахме се всички.

Бъдещето на децата

променихме самички.

    "Кой не скача е червен"

Синьото пристигна.

Що дойде ни до главата?

Беда ни настигна.

    Разпродадоха държавата

в "Съюз- Европейски".

И остана само плявата

от  урока ни  житейски.

    Вирусът ни връхлетя

стоим  си в къщи.

А усмивка отлетя...

всеки днес се мръщи.

    Корените на дървото

вече се разклащат.

Яде ги от вътре злото

а народа .... плаща.

    Пак седим и пак мълчим

с маски на устата...

Как живот да възродим ?

Да махнем бедата.

    Че дървото на живота

пак да укрепим.!

Бъдещето на децата

нека възродим!!!!!!!

Елица Барякова