14.04.2008 г., 21:16 ч.

Дързост 

  Поезия
850 0 8

Тишината е плодно дръвче
                               сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
                                Проговори. Поиска
да откъсне плода
                          с дързостта си на мъж.
И протегна душа
                          през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна  неистова жажда,
за изгубена дума  с лика на жена.
И говори, говори,
                               говори за пътя,
през соления спомен за бивше море,
за делфини, които
                        случайно подслушал
и донесъл спасената дума за мен.
Тишината е залез,
                                преминал по устните.
Уловената капка  живителен сок.
И е дързост на мъж
                                  след пустинните бури,
да узнае греха
                             в забранения плод...

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??