Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц.
Балната зала блестяща е!
Птиците следват ни в транс.
Пламват крилете им – перести облаци.
По устрем остават, като нас – по души.
Сам Бог покланя ни се и мълчи…
© Росица Танчева Всички права запазени