Сладко от дюли. Чушки изпечени.
Грозде надуто наднича от щайгите.
Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.
Есенно грачат даже и гаргите.
Сламени плитки заплитат върбите,
бавно събличат зелените нощници.
Злобна слана задушава тревите.
Вятърът в драките веза си кошници.
Дните търкалят се като пендари -
блеснат за малко, а после се скриват.
Нощем по покриви броди и шари дъжд -
небесата го щедро изливат.
Тъжно не е. Но след лятото кратко
все ни се струва - есента е безкрайна.
Щом изядеме от дюлите сладкото,
ще е на прага ни пролет омайна.
© Деа Всички права запазени