Е, отново плача! Пак и отново...
Почти всеки ден го правя...
И отново черни следи от спирала белязват лицето ми...
Ех, колко спирали са плакали с мен...
носени от сълзите ми...
умирайки в устните ми...
Колко болка са попили...
колко с мен са страдали,
в колко спомени живеят...
Е, отново плача... но следите черни липсват...
сълзите също няма ги...
Няма болка, няма спомени... ...