Синьо халище нощта разстели -
свързаха моми забрадки бели...
Звън на чан във мрака сплитки сплита -
едри бисери, горят звездите.
И мегданът плисна песен жива -
вие се хоро и се превива.
Ручеи припридат лунна прежда -
гледаш ти и все не се наглеждаш...
Мъката, през сито триж пресята -
колко ми се иска да съм вятър!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация