purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
17.09.2010 г., 14:47 ч.

... 

  Поезия » Любовна
557 0 3

 

...

 

 

Като прилив докосна брега

и си отиде,

а в мене отекна звънът

на мечти за вериги...

 

за окови,

с които да дойдеш

и да ме вземеш със теб

във твойто безбожно море.

 

Как искам да започна

отново живота!

И колко не мога,

дете...

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... безбрежието на невъзможието... и все пак има вълшебни мигове...
  • "Как искам да започна
    отново живота!
    И колко не мога,
    дете..."

    Норми, дълг и ....Постигнал си опоетизиране на невъзможното щастие, което ми напомня "Евгений Онегин" - “Бе щастието тъй възможно и толкоз близко!”
    Поздрав!


  • Разбирам те... Поздрав, Ачо!!!
Предложения
: ??:??