Много пъти се чувствам сам.
Много пъти изпитвам тъга.
Много пъти съм неразбран.
Много пъти потъвам в мъгла.
Тогава имам нужда от вяра.
Тогава имам нужда от път.
Тогава имам нужда от хора,
които до мен да вървят.

Когато се усещам изгубен,
изтръпвам от страх
и заплетен във високите бурени,
вървя и падам пак.

Наранени са не коленете ми,
капе, тече и шурти...
Най-много кърви от сърцето ми,
разкъсано от безбройните ми борби.

Откъде иде стремежът ми
да показвам, че заслужавам,
откъде е желанието,
като падна и пак да ставам?

Воден от тихата лудост,
смазан от всички борби,
живота си го живея за жалост,
докато смъртта ни раздели!