Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък,
закотвен в окото ми во веки веков.
Негов пристан последен и замък
потънал в блата на несподелена любов.
Изплаках сърцето си – изсъхна само.
Душата крещеше дорде остана без глас.
Тишината пречупи ги като мръсно стъкло
и захвърли парчетата където чаках ги аз. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация